Егоизъм

• Етика
• Какво казва Ранд
• Научете повече

• „ЧОВЕКЪТ Е ЦЕЛ САМ ПО СЕБЕ СИ”

  Защо човек трябва да има морал?

  Най-често срещаният отговор е, че трябва да се научим да се отричаме от собствените си интереси и щастие, за да служим на Бог или на другите, а моралът ще ни покаже пътя, по който да постигнем това.

  Ранд обаче дава коренно различен отговор. Задачата на морала, заявява тя, е да ни научи в какво се състои собственият ни интерес и кое може да ни донесе щастие.

  „Човек няма” – отбелязва тя – „непроизволен кодекс за оцеляване. […] Неговите сетива не му казват автоматично кое е добро или зло за него, кое подпомага живота му и кое го застрашава, какви цели да преследва и с какви средства да ги постига, от какви ценности зависи неговият живот, в каква посока трябва да бъдат неговите действия.”

  Това е, което етиката като наука изучава и което обективизмът има да ни предложи. „Човек трябва да избира своите действия, ценности и цели” – обобщава тя – „посредством нормата, която е присъща за човека – за да постигне, да поддържа, да изпълнява и да се радва на най-висшата ценност, на крайната, сама за себе си, цел – своя собствен живот.”

  

• „ЧОВЕКЪТ Е ЦЕЛ САМ ПО СЕБЕ СИ”

  Ранд съзнателно се позиционира като радикален и революционен моралист, който оспорва представите както за обичайното осъждане на егоизма като зло, така и за обичайното възхваляване на алтруизма – доктрината, че човек трябва да живее за другите – като добро.

  Ранд поддържа, че егоизмът, ако се разбира правилно, не означава да правите каквото си искате или да се възползвате от другите и че алтруизмът съвсем не е доброжелателност или доброта, а точно обратното.

  The Objectivist ethics holds that the actor must always be the beneficiary of his action and that man must act for his own rational self-interest. But his right to do so is derived from his nature as man and from the function of moral values in human life — and, therefore, is applicable only in the context of a rational, objectively demonstrated and validated code of moral principles which define and determine his actual self-interest. It is not a license “to do as he pleases” and it is not applicable to the altruists’ image of a “selfish” brute nor to any man motivated by irrational emotions, feelings, urges, wishes or whims.

  — Ayn Rand, “Introduction,” The Virtue of Selfishness

  Ayn Rand on the Pursuit of Happiness

• „ЧОВЕКЪТ Е ЦЕЛ САМ ПО СЕБЕ СИ”

  Според Ранд етиката е наука. Тя изучава ценностите, към които човек трябва да се стреми, и добродетелите, чрез които да постигне щастие.

  Главното в тази наука е моралният идеал да бъде представен конкретно, като визия за онова, което човек се стреми да постигне в душата си. „Никакъв изчерпателен философски трактат, определящ моралните ценности, с дълъг списък на добродетелите, които следва да бъдат практикувани,” – пише тя – „няма да свърши работа – той не би ни показал какъв би трябвало да бъде идеалният човек и как той би постъпвал… Няма начин да се обобщи един такъв набор без да бъде представен реален образ на човек – една цялостна конкретизация, която да хвърли светлина върху теорията така, че тя да престане да бъде теория.”

  Това е по силите единствено на изкуството. Целта, заявена от Ранд като белетрист, е да ни представи визия за идеалния човек; целта й като публицист е теорията, върху която тази визия се основава.

  Следователно, за да разберете новия морал на Ранд, трябва да се запознаете както с нейните художествени произведения, така и с публицистиката й, а тези връзки ще Ви помогнат в това.

  Interview with
  Ayn Rand (1959) The Virtue of Selfishness Altruism The Fountainhead Moral Virtue Atlas Shrugged